Зърнено-житни култури | Пшеница

Фокусът върху храненето на зърнено-житните култури варира много между различните видове посеви. От една страна, фермерите искат да произвеждат продукция с добро качество, а от друга, основната цел при производството им е да получат високи добиви. Всяко хранително вещество играе роля за поддържането на успешни резултати и в двете насоки.

Ключови хранителни вещества:

Сяра

Други макроелементи, важни за зърнените култури, са фосфор и калий. Сярата обаче, която е основен фактор за високото качество, трябва да бъде поставяна на фокус. Тя е особено подходяща за листно хранене, тъй като приложена по конвенционалния начин се отмива при влажни условия и е слабо подвижна от почвата към корена по време на суша. 

Листно прилаганият сулфат е директно достъпен за растенията. Освен това има съвместно усвояване на азот и сяра от растенията, а сярата е необходима за намаляване на нитратите и следователно за ефективност от прилагането на азота. В резултат на това, сярата подобрява съдържанието и качеството на протеина в зърнените култури.

Азот

Най-важното хранително вещество за пшеницата е азотът. Оптималното снабдяване с азот е ключът към добрия вегетативен растеж и всички процеси, свързани с развитието. Азотът е необходим в големи количества, тъй като е част от хлорофила, фотосинтезата и други жизненоважи процеси. Той е особено важен при зърнените храни за производството на протеин. Недостигът на азот води до намалено братене и бледозелени листа.

Манган

Дефицитът на манган води до загуба на добиви. Манганът е необходим за осъществяването на фотосинтеза, намаляването на нитратите, защитата на клетките, синтеза на лигнин, устойчивостта на замръзване и болести. Листното приложение е най-ефективно, тъй като прилаганият в почвата манган е слабо достъпен, особено при условия на високо рН, суша и високо съдържание на органични вещества. Третирането на семена с манган покрива ранните нужди на разсада.