Плодородна почва невинаги означава нахранено растение

Експертен материал на Петър Бонев, агроном и изпълнителен директор на „Гранд Агро България“ ЕООД

Плодородната почва е основата на успешното земеделие. Но наличието на хранителни елементи в нея не означава автоматично, че растението може да ги усвои в необходимото количество и точно когато има нужда от тях.

Потребностите на културата се променят през различните фази от развитието. В определени моменти необходимостта от конкретни макро- и микроелементи може да нарасне значително, докато възможността те да бъдат усвоени чрез кореновата система остава ограничена.

Това е причината съвременното растително хранене да не се свежда само до въпроса какво и колко сме внесли в почвата. Важното е каква част от наличните хранителни елементи действително достига до растението и дали това се случва в момента, когато културата се нуждае от тях.

Защо хранителните елементи в почвата невинаги са достъпни за растенията?

Усвояването през кореновата система зависи от условията в почвата. Наличието на даден елемент е само едната страна на процеса. Другата е неговата достъпност.

Почвеното pH влияе върху разтворимостта и достъпността на отделните хранителни елементи. При неблагоприятни стойности част от тях могат да бъдат налични в почвата, но достъпът на растението до тях да бъде ограничен.

Значение имат и влагата, температурата и състоянието на кореновата зона. Ниската или прекомерната почвена влажност, ниските температури, уплътняването и недостатъчната аерация могат да ограничат активността на кореновата система.

Има значение и балансът между самите хранителни елементи. Високата концентрация или излишъкът на един елемент може да затрудни усвояването на друг.

Резултатът понякога изглежда парадоксално: почвеният анализ показва наличие на определен хранителен елемент, а растенията проявяват признаци на недостиг.

Наличие и достъпност на хранителните елементи не са едно и също

Това разграничение е важно при изграждането на хранителна програма.

Количеството на даден елемент в почвата показва с какъв запас разполагаме. Състоянието на растенията обаче зависи и от това дали кореновата система може да достигне до този запас и да го усвои.

Затова храненето не трябва да се оценява единствено според количеството внесен тор. Почвените условия, фазата на културата и реалното състояние на растенията дават необходимия контекст.

И точно тук листното хранене намира своето място като допълнение към основното почвено торене.

Как листното хранене допълва почвеното торене?

При листно приложение хранителните вещества се подават върху надземните части на растението и част от тях могат да бъдат усвоени през листната повърхност.

Това създава допълнителна възможност за хранене през вегетацията, особено когато кореновото усвояване е ограничено или потребностите на културата се променят бързо.

Листното торене не заобикаля необходимостта от добро почвено плодородие и правилно основно хранене. Неговата роля е различна – позволява по-целенасочена реакция според състоянието на растенията и конкретния момент от развитието им.

Кога листното хранене има практическо приложение?

Листното хранене може да бъде включено при установен или очакван недостиг на определени хранителни елементи, както и когато неблагоприятното почвено pH ограничава тяхната достъпност.

Практическо значение има и при условия, които затрудняват работата на кореновата система – студ, засушаване, преовлажняване и други неблагоприятни фактори.

Листното хранене може да се използва и във важни фази от развитието, когато потребностите на растенията се променят бързо, както и като част от предварително изградена хранителна програма, преди появата на ясно изразени симптоми на недостиг.

Тук е и съществената разлика между коригиращо приложение след появата на проблем и целенасочено управление на храненето през сезона.

Трябва ли да чакаме появата на видим хранителен дефицит?

Не всеки хранителен проблем започва в момента, в който го забележим.

Пожълтяването, междужилковата хлороза, некрозите, деформациите и промените в оцветяването са видимата част на процеса. Когато тези симптоми вече могат да бъдат разпознати на полето, физиологичните процеси в растението може да са били нарушени по-рано.

Затова добрата агрономическа практика не се ограничава до реакция след появата на симптом.

Наблюдението на посева, познаването на почвените условия, фазата на развитие и потребностите на конкретната култура позволяват да се оцени кога рискът от недостиг е по-висок.

От коригираща мярка към прецизно управление на храненето

Ако листният тор се използва само когато растенията вече показват очевиден проблем, той изпълнява предимно коригираща функция.

Когато храненето се планира според развитието на културата, условията на полето и периодите с по-високи потребности, листното приложение се превръща в инструмент за по-прецизно управление на хранителния режим.

Каква е ролята на комплексните решения при листното хранене?

Растението не използва отделните хранителни елементи като напълно независими един от друг компоненти.

Азотът, фосфорът, калият, магнезият, сярата и микроелементите участват във взаимосвързани физиологични процеси. Затова хранителната стратегия трябва да отчита не само наличието на отделен елемент, но и общия хранителен баланс.

Комплексните формулации позволяват едновременно подаване на комбинация от хранителни компоненти според потребностите на културата и фазата от нейното развитие.

Това променя и логиката на приложението: целта не е непременно да се чака видим симптом и след това да се „лекува“ изолирано, а хранителният баланс да бъде управляван според развитието на растението.

Complesal като комплексно решение за листно хранене

На този принцип са изградени решенията Complesal.

Вместо листното хранене да се разглежда единствено като внасяне на отделен елемент след появата на проблем, комплексните формулации позволяват да бъдат комбинирани хранителни компоненти според конкретната задача, културата и фазата на развитие.

Complesal = комплексни решения.

Тази логика поставя фокуса върху хранителния баланс и потребностите на растението, а не само върху отделния видим симптом.

Почвено или листно хранене – кое е по-добро?

Поставянето на двата подхода като алтернативи един на друг е подвеждащо.

Почвата остава основният източник на голяма част от хранителните вещества, необходими за развитието на културата. Правилното основно торене и поддържането на почвеното плодородие не могат да бъдат заменени от листно приложение.

Предимството на листното хранене е в друго – точност, бързина и възможност за реакция според състоянието на растението.

Добре изградената технология съчетава почвеното плодородие, основното торене, наблюдението на растенията и целенасоченото листно хранене.

От количеството внесен тор към реалното хранене на растението

Така стигаме до по-съществения въпрос.

Вместо единствено:

„Колко тор сме внесли?“

трябва да можем да отговорим и на:

„Получава ли растението необходимите хранителни елементи в момента, когато има нужда от тях?“

Това е разликата между прилагането на тор по предварителна схема и управлението на храненето според реалното развитие на културата.

С мисъл за растението. С фокус върху резултата

Плодородната почва създава основата, но крайният хранителен статус на културата зависи и от достъпността на елементите, работата на кореновата система, условията през сезона и потребностите в конкретната фаза.

Затова почвеното и листното хранене имат различни, но допълващи се функции.

Complesal намира своето място именно в тази система – като част от цялостна стратегия за листно хранене, насочена към потребностите на растенията в различните етапи от развитието им.

Когато решенията се вземат според реалното състояние на културата, фокусът вече не е просто върху внесеното количество тор, а върху това какво действително достига до растението и кога.